Кои са най-честите заболявания, които могат да доведат до слепота, как се възстановява зрението след отлепване на ретината и защо новите технологии вредят на очите ни, коментира офталмологът доц. Борислав Дъбов.
Доц. Борислав Дъбов е ръководител на Очната клиника към УМБАЛ “Св. Анна”. Завършва с отличие медицина в МУ – София през 1981 г. Две години по-късно е асистент в Научен институт по очни болести. Специализирал е витреоретинална хирургия в Германия и Белгия. През 2003 г. става доцент по офталмология.
Доц. Дъбов е член е на Българското дружество по офталмология, както и на германското такова. Български делегат в Европейското витреоретинално дружество, има и други престижни уастия и членства.
Има над 3 000 операции, извършени при тежка патология на задния очен сегмент- диабетна ретинопатия, пролиферативна витреоретинопатия, тежки посттравматични ретонопатии и други.
Автор е на единствената по рода си у нас монография “Витреоретинална хирургия”.
- Доц. Дъбов, кои са основните болести, които могат да доведат до влошаване и загуба на зрението?
Ако разделим най-честите причини по възрастови групи, до към 10-15-годишна възраст това са наследствените заболявания, които включват и вродената глаукома. От 20 до 35 - 40-годишна възраст диабетната ретинопатия е на първо място. От 40 до 60-годишна възраст - глаукомата. След 60 - 65-години се появява така наречената сенилна макулна дегенерация или дегенерация на макулата, свързана с възрастта.
Макулата е централната част на ретината, с която фиксираме. Когато например работим на компютър, четем, ние фиксираме само с една точка. Всичко друго е периферно зрение. И тъй като напрягането на зрителния орган е огромно в последните 30 - 40 години, особено след нахлуването на компютрите, се увеличава и натоварването и на макулата. Това води до повишена биохимична, метаболитна активност, отлагане на отпадни продукти под ретината и оттам до дегенерация на макулата. Тя е най-честата причина за слепота (при хора над 70-годишна възраст) в напредналите държави като САЩ, Англия, Германия. Засега не можем да я избегнем и няма лечение за нея.
По отношение на другите заболявания на ретината, най-честото е нейното отлепване, при което се налага да се прави оперативна намеса. Дължи се на дупка на ретината, дърпане от страна на стъкловидното тяло върху периферни дегенерации, върху сраствания.
- Използването на новите технологии ли са причина все повече млади хора да имат проблеми със зрението?
Проблемите на ретината и на зрителния анализатор в последните години стават все по-големи. Зрителният анализатор или окото е най-малкият орган в организма. Чрез него ние получаваме някъде около 80 - 90 % от информацията от външния свят, а другите 10% с обонянието и слуха. Нашите бащи и дядовци не са работили толкова с очите си, те са били овчари. Сега вече окото е натоварено прекалено много. То е направено така, че да работи функционално и пълноценно до към 40 - 50-годишна възраст. След което слагаме очила за четене и непрекъснато работим в един монитор.
Вече и 3-4-годишните деца използват смартфони и това ще им бъде много голям проблем за в бъдеще. Представете си това дете, което си играе със смартфон всеки ден, какво ще стане с неговите очи когато стане на 60 години. Има едно ново приложение на българин, което стана много популярно. То е за намаляване на излъчването на вредни лъчи от екрана.
Не може да забраним на българите да работят с компютри. Но може профилактично да взимат хранителни добавки. Те съдържат лутеин - пигмент, който има в централната част на ретината. И тя затова се нарича Мacula lutea. Препоръчително е хората след 18-годишна възраст, които активно използват компютри, смартфони и други, да взимат лутеин.
- Кои са основните симптоми, по които можем да го познаем отлепването на ретината?
Първите са мушички в окото. Много хора имат плаващи мушички, но това не значи отлепване на ретината. То може да се предвиди и да се мисли за него едва тогава, когато има светкавици - дърпане върху ретината. В момента, в който тя се скъса, тези светкавици изчезват, течност започва да минава под ретината и тя се отлепва. Тогава много бързо спада зрението и ако не се направи спешна операция, се стига до слепота. Операциите са единственото лечение. Нарича се още регматогенно, защото се дължи на regmа, което преведено на гръцки значи дупка на ретината.
- Какви са начините за възстановяване на зрението при отлепване на ретината?
Оперативните начини за възстановяване на ретината при отлепване са два вида. Класическите са с операции извън окото, със сгъване на самото към дупката така че тя да се залепи. Другият начин е по-съвременен - вътре в окото и дупката на ретината се запушва отвътре с тампонада.
При първата операция, която се извършва извън окото, има по-малко рискове, но тя е по-трудна за изпълнение. А тази, която се прави вътре в окото, е с по-голяма успеваемост, защото по-голям процент от дупката се запушва и ретината сляга. Но там имаме малко по-големи трудности защото всяко влизане в окото крие известен риск.
- Какви технологии използвате за възстановяване на ретината?
Окото е най-малкият и финен орган и нашата хирургия е една от най-финните въобще. Офталмологията е първата специалност, в която е въведена микрохирургията (работа под микроскоп), много по-рано от нервохирургията или ендоваскуларната хирургия. Тя е първата специалност, в която са въведени лазерите и трансплантациите, присадката на орган - роговица. Хирургията е безкръвна и безшевна. Така че ние сме пионери в много отношения. От младите лекари, които завършват медицина, най-голямото тежнение е към офталмологията, неврохирургия, инвазивна кардиология.
Ние имаме всички възможности, които могат да се приложат. В София сме една от двете големи държавни болници, които работят всичко по преден и заден сегмент на окото. Другата е „Александровска“. Например разполагаме с оптична кохерентна томография. Това е един апарат, дарен от президентството преди няколко години, с който се прави оптичен срез на ретината на макулата с лазер. По този начин ние виждаме дали централната част на ретината има отток на неваскуларни мембрани, тоест има ли съдчета, които са тръгнали и дали трябва да приложим някакво лечение вътре в окото, което да потисне тези съдове. Това става при възрастни, които развиват дегенерация на макулата.
Възстановяването при отлепване на ретината е 5 - 6 дена. И след това пациентите вече са пълноценни, могат да работят. Само не трябва да вдигат тежки неща в началото.
- Какво става, ако пациентът не се оперира навреме?
Ако той има мушички, светкавици от отпадане на зрителното поле, трябва да се оперира в рамките на 1 - 2 дена. При нас има и случаи, които са на 15 - 20 - 30 дена. Самата операция може да се направи, но при по-лоши показатели е по-трудно и резултатът е по-несигурен. Всичко това се прави под местна упойка, тоест няма натоварване на сърцето. Така че за нас възрастта няма значение. Колкото по-рано се оперира от хирург, който е компетентен, толкова по-добре. Но това не се отнася само за нас, а за всяка област не медицината в България. За съжаление, у нас рядко хората стигат до компетентна помощ в началото. Лутат се.
- Как протича глаукомата и кога се развива?
При глаукомата имаме повишено очно налягане. Тя се дели на два основни типа - откритоъгълна и закритоъгълна. Първата е коварна болест, при която пациентът няма никакви оплаквания. Имаме бавно покачване на налягането на окото, което постепенно пада. Получава се пристискане на зрителния нерв и падане на зрението заради повишеното вътреочно налягане. Това е коварното.
При закритоъгълната глаукома, която се нарича пристъпна, налягането е нормално. В един момент то се повишава и постепенно се появяват болки. Но когато пациентът ги има, тогава може да се направи нещо, а при откритоъгълната глаукома зрението може постепенно да изчезне.
Глаукомата се среща значително често, не се хваща в широк мащаб и има доста хора в България, които страдат от нея. Наблюдава се най-вече при по-възрастните- след 40-50-годишна възраст. Много от тях имат и катаракта - перде.
Много пъти се бърка диагнозата между глаукома и катаракта.
- Каква е разликата?
Намаляването на зрението го отчитат като катаракта. А то всъщност е глаукома. При катаракта или перде ние можем да направим операция и пациентът да прогледне, защото тази слепота е лечима. Докато глаукомата каквото вземе- не връща. Там има атрофия на нерва. Затова човек трябва да си мери очното налягане един път в годината, независимо дали има или няма болки или други оплаквания.
Източник: puls.bg
