Отлепване на ретината звучи като сериозно, ослепително (не в добрият смисъл) и изобщо доста неразбираемо събитие. Къде е „залепена“ ретината, че се е отлепила, къде може да отиде, какво може да я отлепи, при условие, че се намира вътре в окото и най-важният въпрос – поправими ли са щетите?

Ретината е изградена от множество слоеве клетки, като най-повърхностно – към стъкловидното тяло – се намира пигментният слой. Той в известна степен се различава в ембрионалния си произход от останалите слоеве на ретината. Ето защо в развитото око той е срастнал с останалите слоеве само в областта на папилата на зрителния нерв и зъбчатата линия. В останалите си части, между пигментния слой и подлежащите части на ретината има пространство, изпълнено с мукополизахариди, което е рехаво, а не плътно.

При отлепването на ретината не се отлепва всъщност цялата ретина, а този неин пиментен слой.

Отлепването му може да  бъде както първично, така и вторично – последица от други заболявания.

Първично отлепване на ретината

То се реализира чрез преминаване на вътреочна течност и на болестно разводнено стъкловидно тяло през дупка в ретината в цепковидното пространство межу пигментния слой на ретината и фоторецепторите, разположени под него.

Такова събитие не се случва просто така, а са нужни две условия:

• Да съществува разкъсване на ретината
• Стъкловидното тяло да не бъде в състояние да тампонира (притисне) ретината – т.е да има разводняване и задно отлепване на стъкловидното тяло.

Разкъсванията на ретинта могат да бъдат както самостоятелни, така и свързани със стъкловидното тяло.

Самостоятелните руптури са резултат от изтънявания на ретината. Обикновено те са кръгли и се наричат атрофични дупки. При втория вид руптури съществуват тъканни повлекла, които свързват стъкловидното тяло с пигментния слой на ретната. Тези раскъсвания имат формата на подкова или полумесец. Към този тип разкъсвания спадат и така наречените ретинни диализи – обширни разкъсвания в зоната на зъбчатата линия в периферията на ретината.

Какво усеща пациентът? Отлепването на ретината обикновено се предхожда от отлепване на стъкловидното тяло. При това характерни симптоми са пръстеновидна мътнина, плаваща пред окото, фотопсии (нещо като усещане за светкавица) и „хвърчащи мухички“.

Самото отлеване на ретината настъпва внезапно с поява на локализирани в определен участък на зрителното поле по-интезивни фотопсии, последвани от секторно отпадане на зрителното поле, което постепенно се увеличава.

Когато отлепването обхване макулата – зоната на най-ясно виждане – се появяват симптоми от микропсии и метаморфопсии – т.е. предметите се виждат смалени и с изкривени контури – както и понижаване на зрителната острота.

Нерядко руптурите се придружават и от хеморагии (кръвоизливи) в стъкловидното тяло, които се интерпретират от пациентите като червеникави, сивкави или черни мътнини пред окото.

Предпоставка за развитието на такава патология често са дегенеративни промени в периферията на ретината. Тъй като такъв тип болестни процеси обикновено са по-генерализирани, то важно е освен болното око да бъде щателно изследвано и здравото око, понеже може и то да е заплашено от подобна съдба.

Лечението е оперативно. Основните му цели са откриване и прекъсване на всички разкъсвания на ретината и отстраняване на придърпването ѝ от стъкловидното тяло.

Прогнозата при неоперирано око е лоша и в крайна сметка се стига до загуба на зрението и атрофия на окото.

Източник: Puls.bg