Доц. д-р Борислав Дъбов е роден в Пазарджик. Завършва Медицинската академия в София. През 1983 година печели конкурс за асистент по очни болести в Медицинска академия. Специализира витреоретинална хирургия в университетска очна клиника в Мюнхен. Има още 15 специализации в Белгия при едни от най-известните очни хирурзи. В момента е началник на очната клиника в болница "Света Ана" в София.
- Доц. Дъбов, къде и кога хората могат да се възползват от безплатните ви прегледи? - Давам безплатни прегледи за диабетици в болница "Ескулап" и в оптика "Ирис", която се намира на центъра. Идвам всеки месец в Пазарджик, аз съм си пазарджиклия и гледам да се прибирам често. Прегледите ги провеждам съобразно професионалните ми ангажименти в столицата. Затова не мога да кажа точни дати, но хората могат да проверят графика ми в болница "Ескулап".
- Какво ви накара да работите безвъзмездно за диабетиците? - Диабетиците по принцип са социално слаби. Нямат големи финансови възможности и поради тази причина ограничават посещенията си при очен лекар. А те се нуждаят от специални изследвания, трябват специални познания, тъй като имат специфични проблеми, с които не всички очни лекари се занимават. Аз съм специализирал диабетна ретинопатия в Мюнхен, Германия, и знам, че диабетът може да даде много тежки последици за зрението и е от изключителна важност да се обърне внимание на този проблем.
- Как се насочихте към офталмологията? Вие ли избрахте специалността или тя вас? - И двете. Баща ми беше много известен професор по офталмология (става въпрос за проф. Стоимен Дъбов - създател на онкоофталмологичната диагностика и хирургия в България и на витреоретиналната хирургия - бел.авт). Така че още от малък съм, така да се каже, в очната среда. До някъде и офталмологията избра мен, но съм щастлив, защото за мен това е най-добрата специалност, най-хубавата. Така че и аз я избрах с удоволствие. Мога да кажа, че беше двустранен процес.
- Не е ли и една от най-трудните медицински сфери? - Има много тежки състояния, които изискват сериозни операции с операционни микроскопи, с лазери, хирургия, а в същото време е и много отговорно, защото от твоята работа зависи дали човек ще вижда, или не.
- Във вашето семейство сте три поколения офталмолози. - Да, точно така. Баща ми беше известен очен лекар, сега сме аз и моят син, който работи като очен лекар в Мюнхен.
- Вие ли насочихте сина си към професията? - Не. Той сам си я избра.
- Казахте, че практикува в Мюнхен. Защо избра Германия пред България, както май напоследък правят повечето млади лекари? - Той завърши в Мюнхен и реши да продължи там, защото това му се струва естествената среда да се развива и занапред. За съжаление това се случва и с много други млади хора. Избират да разгръщат потенциала си в зад граница.
- А вие някога мислили ли сте да заминете да практикувате в чужбина? - Не. Имах предложения в миналото. Можех да замина преди 15-20 години, но останах в България. Предпочетох да работя тук.
- Какво мислите за твърденията, че медицината в България се е превърнала по-скоро в бизнес? - Откакто започнаха промените, около 2000 година, и здравеопазването мина от бюджетен принцип към здравноосигурителен, на практика се превърна в бизнес, защото вече всичко е свързано с финансови показатели и постижения. И за съжаление, опитвайки се да взимаме по-високи заплати, преглеждайки все повече и повече пациенти, пада качеството. Някога медицината се е смятала за изкуство, а в момента е един вид търговия.
- Вие виждате ли разлика между старото поколение лекари и новото? - Не, няма толкова голяма разлика. Просто ние работехме в друга работна среда, когато предимно качеството беше на първо място, а заплащането беше второстепенно. Докато по-младите са принудени да мислят как във своята дейност да изкарат повече пари. Принудени са да работят в пазарна среда. Лекарите от старото поколение, поставени в същата тази пазарна среда, също да принудени да действат така. Средата определя нещата. Има една стара фраза - "Битието определя съзнанието".
- Кое е било най-голямото предизвикателство във вашата професия? Сещате ли се за пациент, който винаги ще помните? - Имал съм много тежки случаи, с травми, например с остри чужди тела в окото или с тежка форма на диабет. Това са големи предизвикателства, които се помнят цял живот.
- Как стигнахте от Пазарджик до началник на известна очна клиника в столицата? - Роден съм в Пазарджик, но от първи клас живея в София. Завършил съм немска гимназия и това ми даде възможност да науча два чужди езика. Бях много добър студент, но това, което ми даде най-голям тласък, беше специализацията ми в Германия. Прекарах там две години, а след това имах специализации и в Белгия./Марица.бг
