Към заболяванията на роговицата спадат пигментация и отлагания на роговицата, булозна кератопатия, корнеални едеми, дегенерация на роговица, кератоконус, наследствени дистрофии на роговицата и други.

Отокът на роговицата може да обхване само епитела или цялата роговица. Тя изглежда като надъхано стъкло, матирана, с неравна повърхност. Краткотрайният оток преминава без следа, но дълготрайният завършва с помътняване на роговицата.

Везикули по роговицата се наблюдават при възпалителни и дегенеративни заболявания и представляват задържане на течност между епитела и стромата на роговицата. Тъй като епителът е много нежен, те лесно се пукат и на тяхно място остават оголени участъци на роговицата. Инфилтрат на роговицата.

Инфилтратът на роговицата се образува при възпалителен процес в роговицата и се съпровожда с цилиарна или смесена инекция, болка, сълзотечение и фотофобия. Той представлява струпване на клетки, предимно левкоцити (бели кръвни клетки). В съответния участък роговицата губи блясъка си, става оточна, добива сиво-бял или жълтеникав цвят. Епителът в този участък е неравен. Инфилтратът може да се резорбира и роговицата да се възстанови изцяло, но може и да се разязви поради разрушаване на епитела и стромата на роговицата, след което настъпва ръбцуване без пълноценно възстановяване структурата на роговицата.

Роговичните дегенерации са последица от възпалителни или други очни и общи заболявания, довели до израждане на клетки в някои или всички слоеве на роговицата, демонстриращи се с различни мътнини.

Лечението на други болести на роговицата е комплексно и се осъществява от специалист офталмолог.

Видове болести на роговицата:

Пигментация и отлагания в роговицата

Към пигментация и отлагания в роговицата спадат кръвоизлив (хематокорнея), пръстен на Kayser-Fleischer, вретено на Krukenberg, линия на Staehli.

Пръстенът на Кайзер-Флайшер представлява тъмен кръг, който обгражда ириса на окото. Среща се при болестта на Уилсън, която се характеризира с нарушено обработване на медта от черния дроб, което води до нейното натрупване в различни органи на тялото. Пръстенът на Кайзер-Флайшер се състои от медни отлагания, разположени в зоната, където роговицата се среща със склерата, в Десцеметовата мембрана. Първоначално се появява като полумесец в горната част на роговицата. С напредване на заболяването, се появява втори полумесец в долната част на роговицата, което води до образуване на пръстен. Явлението протича без симптоматика. Идентифицира се случайно по време на преглед или при целенасоченото му търсене.

Вретеното на Крюкенберг представлява вертикална вретеновидна област, която се характеризира с повишена меланинова пигментация, разположена на задната повърхност на централната роговица.

Линията на Хъдсън-Стахли се характеризира с отлагане на желязо и се разполага на границата между средната и долната трета на роговицата. Локализира се в епитела на роговицата и обикновено е с около 0,5 мм дебелина и 1-2 мм дължина. Появата на тази линия не е свързана с патологично състояние и не изисква лечение.

Лечението на пигментация и отлагания в роговицата се осъществява чрез специалист офталмолог.

Булозната кератопатия

Булозната кератопатия е патологично състояние, при което се образуват малки мехурчета или були, в роговицата. Дължи се на роговична ендотелна дисфункция. При нормални условия, ендотелните клетки на роговицата я предпазват от прекомерна абсорбция на излишна течност, като я изпомпват обратно във вътреочната течност. Когато са засегнати от някакъв процес или травма, ендотелните клетки се увреждат или загиват. Тези клетки не се делят и тяхното увреждане води до трайна загуба на функциите им. Когато количеството ендотелни клетки намалее драстично, изпомпването на течност намалява и тя се движи напред към стромата и епитела. Излишната течност се утаявя и се получава оток на роговицата. Тъй като течността се натрупва между базалните клетки на епитела, получават се формации (були), които биват подложени на болезнени разскъсвания, с последващо освобождаване на тяхното съдържимо на повърхността. Тези образувания нарушават виждането и създават усещане за болка.

Лечението на булозна кератопатия може да се осъществи с прилагането на хиперосмотични очни капки, които да намалят отока; лекарства за лечение на глаукома за намаляване на притока на течност към роговицата и хирургични интервенции, с които да се заменят увредените тъкани.

Корнеални едеми

Корнеални едеми са състояния, които могат да обхванат само епитела или цялата роговица. При огледа, роговицата се описва като надъхано стъкло, с матирана и неравна повърхност. Краткотрайните корнеални едеми преминават без следа, но дълготрайните могат да завършат с помътняване на роговицата.

Лечението на корнеални едеми се състои в лечението на основното заболяване, довело до появата му. Локално могат да се прилагат противовъзпалителни капки за очи. В тежките случаи, когато отокът прогресира, може да се прибегне до кератопластика или трансплантация на роговицата.

Изменения на мембраната на роговицата

Изменения на мембраната на роговицата включват гънка на десцеметовата мембрана и руптура на десцеметовата мембрана. Десцеметовата мембрана представлява базална мембрана, която лежи между стромата и ендотелиалния слой на роговицата. Съставена е от различен тип колаген (тип 4) в сравнение със стромата. Ендотелиалния слой се локализира в задната част на корнеята. Дебелината на десцеметовата мембрана варира от 3 микрометра при раждането до 8-10 микрометра при възрастни.

Лечението на изменения на мембраната на роговицата зависи от тежестта на измененията. При значително увреждане на мембраната може да е необходимо трансплантация на роговицата, тъй като ендотелиалните клетки са зависими от нея и не могат да се възобновят без нея след нараняване.

Дегенерация на роговицата

Към дегенерация на роговицата спада аркус синилис и поясовидна кератопатия.

Аркус сенилис представлява бял, сив или син непрозрачен пръстен, разположен по ръба на роговицата. Образува се в резултат на холестеролови отлагания или хиалиноза на роговичната строма. Явлението зачестява с напредването на възрастта. Повече от две трети от мъжете и жените, в осмото десетилетие на живота, имат аркус сенилис. Появата на аркус сенилис се свързва с повишени нива серумния холестерол, липопротеините и липидите. Едностранната поява на аркус е признак за намаляване притока на кръв към незасегнатото око, поради заболяване на сънната артерия или очна хипотония. Констатацията на аркус сенилис при лица под 40 години изисква незабавни кръвни изследвания, за да се оцени възможността за липидниза нарушения в организма.

Лечението на дегенерация на роговицата е комплексно и се осъществява от специалист офталмолог.

Наследствени дистрофии на роговицата

Наследствените дистрофии на роговицата са група генетични заболявания, протичащи с прогресивни нарушения на нейната прозрачност. Дистрофиите на роговицата могат да протекат асимптоматично или да предизвикат сериозни нарушения на зрението. В зависимост от слоевете, които засягат, се срещат няколко вида роговична дистрофия:

- дистрофия на епителиалната базална мембрана - характеризира се с появата на много малки точици (микроцисти), сиви зони, които като цяло наподобяват очертанията на карта или пръстови отпечатъци. В повечето случаи протичат асимптомно, но понякога могат да се изявят с ерозии на роговицата, замъглено зрение, фоточувствителност и усещане за чуждо тяло в окото.

- гранулозна дистрофия на роговицата - характеризира се с развитието на малки гранули, приличащи на галета и появяващи се най-често през второто или третото десетилетия от живота. Намаляването на зрителната острота настъпва обикновено след четвъртото или петото десетилетие. Други симптоми на заболяването са фоточувствителност, болки в очите и ерозия на роговицата.

- петниста дистрофия на роговицата - индивидите с подобна форма на дистрофия на роговицата се раждат с ясна корнея, но в последствие могат да възникнат петна по нейната строма, обикновено на възраст между 3 и 9 години. Заболяването прогресира с намаляване на зрителната острота до загуба на зрението и поява на ерозии по роговицата.

- Фукс дистрофия - характеризира се с дистрофия на ендотелния слой на роговицата, която засяга обикновено двете очи. Заболяването се среща по-често при индивиди от мъжки пол между 30-40 годишна възраст, макар че симптомите свързани с нарушение на зрението се появяват към 50-60 годишна възраст. Болните често се будят със замъглено зрение, което постепенно се подобрява през деня. Това се обяснява с фактът, че сутрин роговицата е по дебела, което се дължи на задържането на течности по време на сън. Тази течност се изпарява в слъзния филм в хода на деня. С прогресиране на заболяването, задържането на течности се увеличава и това води до нарушено зрение през целия ден.

Диагнозата наследствени дистрофии на роговицата може да бъде поставена случайно, по време на рутинен преглед на очите. Потвърждава се чрез изследване направено с биомикроскоп.

Лечението на заболяването варира според вида и клиничната картина. При индивиди, които нямат симптоми не се налага незабавно лечение, а по-скоро редовно наблюдение, за да се открие прогресия на заболяването. Иначе лечението на дистрофия на роговицата включва използването на очни капки (смазочни, антибиотични), унгвенти, лазер терапия и трансплантация на роговицата.

Кератоконус

Кератоконус е прогресивно, невъзпалително заболяване на роговицата, което води до нейното изтъняване и изкривяване. В резултат намалява зрителната острота. Засягат се двете очи, но в различна степен. Всички слоеве на роговицата могат да бъдат ангажирани. Състоянието понякога се среща в комбинация с други очни или системни заболявания - кератоконюнктивит, ретинитис пигментоза, синдром на Ehlers - Danlos, синдром на Marfan, пролапс на митрална клапа, синдром на Даун. Потенциални рискови фактори за развитие на кератоконус са атопична предиспозиция (очни алергии), генетични фактори, носене на твърди контактни лещи.

Всички слоеве на роговицата се засягат, въпреки че характерните структурни изменения са фрагментация на базалната мембрана и Баумановата мембрана. Депонирането на желязо в базалните епителни клетки води до образуването на пръстен на Флайшер.

Кератоконус се появява типично през пубертета и прогресира докъм трето - четвърто десетилетие, но може да се появи във всяка възраст. Тъй като роговицата придобива неправилна форма, се развива прогресивно късогледство и астигматизъм. Зрението се замъглява, повишава се чувствителността към светлината.

Пациентите съобщават за нарушено зрение, с много незадоволителни опити да постигнат корекция с очила. Имат оплаквания от сърбеж и постоянно търкане на очите. Кератоконусът се разделя клинично на мек, умерен и напреднал.

- мек кератоконус - под 45D. Симптоми от страна на роговицата обикновено липсват. Налице е анамнеза за неуспешни опити за корекция с очила и неправилни стойности при кератометрия. Диагнозата се потвърждава от видеокератография.

- умерен кератоконус - налице са роговични признаци на кератоконус - стресови линии на Vogt, депониране на желязо в базалните епителни клетки, белези по роговицата. Кератометричните стойности превишават 45 - 52D.

- напреднал кератоконус - стойностите при кератометрия са над 52D, може да се появи остър хидропс - навлизане на вода в изтънената корнея.

Диагнозата се поставя въз основа на обективното състояние, симптоматиката, както и с помощта на кератометрия и видеокератография.
Диференциална диагноза се прави с диплопия, кератит, усложнения при носене на контактни лещи и др.

При лечение на ранен кератоконус може да се използват очила или меки контактни лещи. При умерен и напреднал кератоконус се носят твърди газопропускливи контактни лещи. Използването им често се съпровожда от развитие на непоносимост, алергични реакции, неоваскуларизация. Когато не може да се постигне задоволително виждане с лещи се преминава към хирургично лечение - кератопластика. Представлява трансплантация на роговица от съвместим донор.

Други деформации на роговицата

Други деформации на роговицата са десцеметоцеле, ектазия на роговицата и стафилом.

Десцеметоцелето е състояние на окото, при което се наблюдава изтъняване на стромата на окото до такава степен, че мембраната на Десцемет е единствения слой, който служи за запазване целостта на очната ябълка.

Ектазията на роговицата представлява състояние, наподобяващо кератоконус, но имащо разлечен произход. Почти винаги, причина за възникване на състоянието е рефрактерна хирургична интервенция, при която роговицата се изтънява. Поради по-тънката роговица, вътреочното налягане може да предизвика разширяване или раздуване на роговицата. Получената изкривена роговична повърхност, е причина за невъзможността за ясно виждане при носене на очила или меки контактни лещи.

Стафилом представлява необичайно изпъкване на увеална тъкан през слабо място на очната ябълка. Издатината, обикновено е черна на цвят, поради цвета на вътрешните слоеве. Това се дължи на отслабване на външния слой на окото (роговица или склера) от възпалително или дегенеративно състояние. В зависимост от местоположението на стафилома на булбус окули се различават преден, вмъкнат, цилиарен, екваториален и заден стафилом.

Лечението на други деформации на роговицата се осъществява от специалист офталмолог.

Други уточнени болести на роговицата

Към други уточнени болести на роговицата спадат анестезия на роговицата, хипестезия на роговицата и рецидивираща ерозия на роговицата.

Анестезията на роговицата е състояние, което се характеризира със загуба на корнеалния рефлекс, най-често дължащо се на увреждане на офталмичния клон на тригеминуса. Анестезия на роговицата може да се наблюдава и при травма, увреждане на мозъка, инсулт, синдром на Гилен-Баре и парализа на Бел.

Рецидивираща ерозия на роговицата е състояние, което се характеризира с неспособност на най-външния слой епителни клетки на роговицата, да се прикрепят към подлежащата базална мембрана. Състоянието е изключително болезнено, тъй като загубата на тези клетки води до оголване на чувствителни корнеални нерви. Често се наблюдава анамнеза за предходно нараняване на роговицата, но състоянието може да се дължи на роговична дистрофия или заболяване на роговицата.

Признаците и симптомите на рецидивираща ерозия на роговицата включват повтарящи се пристъпи на остра очна болка, усещане за чуждо тяло, фотофобия (чувствителност към светлината), сълзене и други. Диагнозата се поставя по време на щателен очен преглед. Изследващият може да наблюдава ерозиите с помощта на офталмоскоп, като понякога може да се използва и флуоресцеин.

Лечението на рецидивираща ерозия на роговицата е комплексно. Използването на контактни лещи може да помогне за предотвратяване абразията на роговицата по време на мигане. Прилагат се и различни лазерни методи за коригиране на дефекта.

Болест на роговицата, неуточнена

Болест на роговицата, неуточнена, може да бъде причинена от различни инфекциозни (бактерии, вируси) или автоимунни фактори. Въпреки разнообразието от причинители, основните симптоми при болест на роговицата се състоят в болка, сълзене, чувство за чуждо тяло и други. В някои случаи, след възпалителни заболявания на роговицата, могат да се появят цикатрикси или мътнини. Това води до нарушаване на зрението.

Лечението на болест на роговицата, неуточнена, е комплексно. Използват се различни антиинфекциозни средства или лазерни и хирургични интервенции.

Симптоми и признаци:

• Замъглено зрение
• Болка в окото
• Зрителни увреждания
• Оток на роговицата
• Виждане на окръжности около предмети и светлини
• Бял корнеален пръстен