Към болести на конюнктивата спадат възпалителни и невъзпалителни, структурни и функционални, травматични и дегенеративни заболявания на конюнктивата. Конюнктивата е тънка, с устройство на лигавица мембрана, която покрива предната част на очната ябълка и преминава върху задните повърхности на клепачите. Нормалната конюнктива е прозрачна, с лъскаво-влажен изглед и гладка повърхност. Тя улеснява подвижността на очната ябълка. С богатството си на лимфни образувания тя подпомага защитата от инфекция. Повечето болести на конюнктивата се характеризират с поява на болка, зачервяване и сълзене. Лечението на тези заболявания може да бъде консервативно или хирургично.

Видове болести на конюктивата:

Конюнктивит 

Конюктивитът представлява възпаление на конюнктивата - лигавицата, покриваща "бялото на окото" (склера) и вътрешната повърхност на клепачите, като възпалението може да засегне едното или и двете очи. Конюнктивитът е най-често срещаното очно заболяване и обикновено се нарича "червено око" (pink eye).

Има няколко форми на конюктивит, като най-често срещаните са:

Алергичен конюнктивит - резултат от действието на различни алергени - полени, парфюми, козметика, дим, домашен прах, капки за очи, хлорът в плувните басейни, контактни лещи. Симптомите включват: зачервяване (главно поради вазодилатация (разширяване) на малките кръвоносни съдове), оток на конюнктивата (хемоза), сърбеж, засилена слъзна секреция. Ако алергичният конюнктивит е в комбинация с ринит, състоянието се нарича алергичен риноконюнктивит.

Механичен/Иритативен/Токсичен конюнктивит:

• горен лимбален кератоконюнктивит
• кератоконюнктивит при лица, носещи контактни лещи
• синдром на халтавия клепач (Floppy eyelid syndrome)
• синдром на големия форникс (Giant fornix syndrome)
• педикулоза на клепачите (Pediculosis palpebrarum)
• кератоконюнктивит, предизвикан от медикаменти
• конюнктивална халазия

Вирусен конюнктивит - предизвикан от различни вируски, като: аденовирус, херпес симплекс вирус (HSV), варицела-зостер вирус (VZV), контагиозен молускус (Molluscum contagiosum). Вирусният конюнктивит често е придружен от инфекция на горните дихателни пътища, настинка или възпалено гърло. Симптомите на вирусния конюнктивит включват засилена слъзна секреция и сърбеж. Инфекцията обикновено засяга едното око, но може лесно да се разпространи към другото. При вирусния конюнктивит е налице дифузно порозовяване на конюнктивата, което лесно може да се сбърка с цилиарна инфекция на ириса (ирит).

Бактериален конюнктивит - предизвикан от различни бактерии. Най-често срещаните бактерии, причиняващи бактериален конюнктивит, са стафилококи, стрептококи, хемофилус и по-рядко Chlamydia trachomatis (хламидия трахоматис). Хроничните форми (тези, продължаващи повече от 3 месеца) най-често се дължат на Staphylococcus aureus, Moraxella lacunata или Грам-отрицателни ентеробактерии. При бактериалния конюнктивит се наблюдава: бързо зачервяване на конюнктивата, подуване на клепача, мукопурулентна (слузно-гнойна) секреция. Обикновено тези симптоми се наблюдават само при едното око, но инфекцията може бързо да се засегне към другото око в рамките на 2-5 дни. Този вид конюнктивит причинява изразено чувство за дразнене в окото, както и образуване на гъст, непрозрачен, сивкав или жълтеникава мукопурулентен секрет, който може да доведе до слепване на клепачите сутрин при събуждане. По клепачите на засегнатото око, както и по заобикалящата го кожа се образуват крусти (корички) от засъхналия гноен секрет. По-острите инфекции могат да бъдат болезнени.

Лечението при конюнктивит е насочено към етиологичния причинител на заболяването. Безразборното използване на локални антибиотици или кортикостероиди трябва да се избягва, тъй като антибиотиците могат да имат токсичен ефект върху организма, а кортикостероидите могат да удължат протичането на аденовирусни инфекции и да влошат инфекциите, причинени от херпес симплекс. Конюнктивитът обикновено е самоограничаващо за заболяване, което се излекува от само се бе си или след насочено лечение. В някои случаи обаче е възможно някои от формите на конюнктивит да доведа до сериозни усложнения, застрашаващи зрението, тъй като могат да доведат до увреждане на роговицата.

Други болести на конюнктивата

Към други болести на конюнктивата спадат пингвекула, птеригиум, ксероза на конюнктивата и други.

Птеригиум представлява триъгълна гънка на конюнктивата, която прораства по очния лимб върху роговицата в областта на клепачната цепка. Заболяването се явява най-често на възраст между 40-50 години. Птеригиума се състои от главичка, разположена върху роговицата, и тяло, разположено върху склерата. Главичката се състои от предна, безсъдова част, плътно сраснала с роговицата, и съдова част, хлабаво сраснала с роговицата. В съдовата част, и най-вече в тялото на птеригиума се наблюдават дегенеративни промени в колагенните и еластичните влакна на съединителната тъкан. Месестите и богато кръвоснабдени птеригиуми напредват много бързо към центъра на роговицата и причиняват в началото неправилен астигматизъм. По-късно могат да напреднат към центъра на роговицата, от което да последва силно намаляване на зрението. Счита се, че птеригиумът е проява на реактивен пролиферативен свръхвъзстановителен процес, настъпил вследствие на дистрофични възрастови промени в роговицата, лимба и конюнктивата под влияние на външните атмосферни фактори- ултравиолетови лъчи, прах, изсушаване и др. За лечение на птеригиум най-често се прилага проста ексцизия в здравата роговична тъкан или ексцизия на главичката на птеригиума и подгъването й под конюнктивата. Напоследък след ексцизията на птеригиума се поставят субконюнктивно кортикостероиди или още от първия следоперативен ден се започва радиостронциева бета-терапия. По този начин се цели да се спре развитието на новообразувани кръвоносни съдове и съединителна тъкан и прорастването им върху роговицата.

Ксерозата на конюнктивата се разделя на повърхностна (епителна) и дълбока (паренхимна). При повърхностната настъпва кератинизация на епитела вследствие хиповитаминоза А, намаление или липса на слъзна секреция, цикатрициални промени, изгаряния, радиотерапия и др. започва под форма на сивобелезникави триъгълни петна на Бито, които засягат повърхностните епителни слоеве на конюнктивата и се образуват по-често от темпоралната страна на лимба. Паренхимната склероза обхваща и подепителната тъкан. Конюнктивата става суха и лъскава като паргамент. Наблюдава се след травми, изгаряния и трахома. Лечението на заболяването се изразява в прилагане на витамин А локално и по общ път и възстановяване или заместване на слъзната секреция с изкуствени сълзи.

Лечението на други болести на конюнктивата се осъществява от специалист офталмолог и включва прилагане на консервативни и хирургични методи на лечение.

Увреждания на конюнктивата при при болести, класифицирани другаде 

Към увреждания на конюнктивата при болести, класифицирани другаде спадат туберкулозен конюнктивит, конюнктивит при сифилис, некротичен конюнктивит на Парино, пемфигус и други.

Туберкулозният конюнктивит се характеризира с образуване на язви със стръмни ръбове или с поява на малки туберкули и фунгоидни образувания. Първичен туберкулозен афект се наблюдава много рядко в областта на тарза или форникса. При него се подуват регионалните лимфни възли, които могат да фистулизират. Винаги трябва да се прави диференциална диагноза със саркоидоза, която често се усложнява с увеит и по-рядко с конюнктивит. При нея лезиите са билатерални под формата на грануломи или вегетации и никога улцерации.

Първичен афект на конюнктивата при сифилис е рядкост. Най-често се откриват регионални лимфни възли, които не са болезнени.

Некротичен конюнктивит на Парино се свързва с туларемия, туберкулоза, лимфогрануломатоза и други инфекции, които причиняват грануломатозни промени на конюнктивата. Проявява се с наличие на възелчета по клепачната и форниксовата конюнктива, които некротизират. Характерен белег е значителната преаурикуларна аденопатия, която може да фистулизира. Отокът на клепачите е значителен, с възможно развитие на елефантиаза.

Нерядко увреждания на конюнктивата при болести,класифицирани другаде, се съчетават с поражения на кожата и мукозните обвивки. Предполага се, че различни видове бактериални и вирусни инфекции, лекарствени средства, автоимунни процеси и др. могат да бъдат причина за появата им. В хода на тези заболявания засягането на конюнктивата се проявява с краткотрайни булозни промени и развитие на катарален или гноен конюнктивит. Впоследствие се появяват цикатрикси, симблефарони, трихиаза, изсушаване и ксероза на конюнктивата с помътняване на роговицата.

Пемфигусът е автоимунно заболяване. Засягането на конюнктивата може да бъде проява на генерализиран пемфигус или да е само локален процес. По-тежки промени се наблюдават при очния пемфигус. При него, освен конюнктивата се засягат фарингеалната, устната и гениталната лигавица. В началото се появява катарален конюнктивит, който се обостря с поява на були, които се пукат и на тяхно място се появяват цикатрикси с образуване на симблефарони, ксероза, улцерация и перфорация на роговицата. Заболяването рецидивира.

Симптоми и признаци при болести на конюктивата:

• Зачервяване на очите
• Симптоми, свързани с усещане за парене
• Подуване на клепачите
• Секретиране
• Слепване на клепачите