Към болести на лещата спадат възпалителни и невъзпалителни, структурни и функционални, травматични и дегенеративни заболявания на очната леща. Лещата представлява безцветно, прозрачно, двойно изпъкнало образувание. Диаметърът на лещата варира между 8 и 10 мм на екватора. У млади индивиди тя тежи около 180 мг. Лещата е един от основните елементи на очната оптична система. Болести на лещата се характеризират с нарушаване на зрението и изискват адекватно и навременно лечение. Лечението на тези заболявания може да е консервативно или хирургично.

Видове болести на лещата:

Старческа катаракта

Заболяването старческа катаракта се среща най-често в старческа възраст, след 60 години, но може да започне и след 45 годишна възраст.

Различават се две форми на старческа катаракта - кортикална катаракта и ядрена катаракта.

Катаралната катаракта протича в няколко стадия:

- стадий на начална катаракта (cataracta incipiens): наблюдава се поява на единични периферни мътнини. Зрението е запазено или леко нарушено. В този стадий е възможно да се получи диплопия (двойно виждане) или полиплопия (пациентът вижда предметите умножени). По-късно мътнините напредват към центъра, което води до намаляване на зрението.

- стадий на набъбнала катаракта (cataracta intumescens): поради увеличаване на водата в лещата, тя набъбва, помътнява в централните части и повишаване на вътреочното налягане.

- стадий на почти зряла катаракта (cataracta fere matura): постепенно лещата губи от водата си, отбъбва и става хомогенно помътняла.

- стадий на зряла катаракта (cataracta matura): когато лещата помътнява изцяло тя добива равномерен матовосивкав цвят. Ако катарактата не се оперира тя „презрява".

- стадий на презряла катаракта (cataracta hypermatura): лещата намалява по обем. Ядрото на лещата става малко и може да мени положението си при движение на окото.

При ядрената форма, катарактата помътнява предимно ядрото на лещата. Когато се освети око с този тип катаракта, под действието на светлината настъпва свиване на зеницата ( miosis), което води до рязко намаляване на зрението. Ядрената катаракта, обаче зрее по-бавно.

Данни за степента на зрялост на катарактата дава изследването на ирисовата леща. Ако лещената кора още не е помътняла, когато се хвърли светлина върху окото от светлинен източник, разположен пред и в страни от болния, ирисът хвърля сянка върху лещата. Тя е толкова по-плътна и по-широка, колкото катарактата е по-незряла.

Лечението е оперативно. Използват се два основни оперативни методи за екстракция на катарактата: екстракапсуларна екстракция и интракапсуларна екстракция. Консервативното лечение не може да възстанови намаленото зрение при катаракта. То може само да забави процеса. Прилага се субституционна терапия (Vitajodurol, Catalin, Phakolen).

Други видове катаракта

Към други видове катаракта спадат травматична катаракта, лекарствено-индуцирана катаракта, миотонична катаракта, усложнена катаракта и други.

При контузия, когато лещената капсула се повреди, след седмици или месеци се развива катаракта под формата на травматична розетка. След перфоративно нараняване на роговицата или склерата, когато вътреочната течност изтече, често се получава помътняване на лещата. Когато самата лещена капсула се перфорира при нараняване, то в нея нахлува вътреочна течност - лещените маси набъбват и помътняват. Много рядко отверстието на лещената капсула се покрива от ирис и зараства. В тези случаи остава частична травматична катаракта.

При продължително общо (седмици и месеци) и локално лечение с кортизонови препарати, напр. при увеит, се наблюдават фини, субкапсулно разположени мътнини през задната лещена капсула. Тези мътнини, при своевременно спиране на лечението, по правило могат да претърпят обратно развитие. Те са необратими, когато кортизоновата терапия се провежда по жизнени показания, напр. при болест на Бехтерев или колагенози.

При миотонична дистрофия след 20-та година се срещат сиво-бели, често блестящи или подобни на кристали точковидни мътнини в лещената кора. Пълната клинична картина включва триада: хипотония на булба, катаракта, белези на миотония.

При всички вътреочни заболявания, може да се развие катаракта, като усложнение помътняване на лещата. Най-чести причини са хроничен иридоциклит, тапеторетинни дегенерации, старо отлепване на ретината, абсолютна глаукома, тумори, миопия. Катарактата се развива като паничковидно, блестящо помътняване на задния полюс, което задно напредва напред по оста на лещата. Тази форма на катаракта се среща при пациенти в средна възраст, съчетава се с тясна зеница, поради което се препоръчва в някои случаи интракапсулна екстракция, още повече, че циновите връзки са обикновено отслабени от възпалителен процес. От последния рецидив на възпалителния процес трябва да е минала поне една година, за да се предприеме операция. Въпреки постоперативното лечение с кортикостероиди, често зеницата отново се затваря, поради образуването на фина ексудативна мембрана. Накрая се образува вторична катаракта.

Други видове катаракта се лекуват от специалист офталмолог. Основният метод на лечение е хирургичният.

Други болести на лещата

Към други болести на лещата спадат афакия, изкълчване на лещата и други.

Афакия се нарича състоянието на окото след оперативно или травматично отстраняване на лещата му. Симптоми на афакичното око са дълбока предна камера, тъмна (черна) зеница, трептене на ириса при движение на окото и липса на акомодация. При афакия, ретинния образ се увеличава по размери. Ако само едното око е оперирано от катаракта, а другото вижда добре, се получава анизейкония (различна големина на образите върху двете ретини), към която се проявява непоносимост, тъй като образите са твърде различни и не могат да се сливат. Съществуват две възможности за корекция на афакията- комбинирана корекция на афакичното око с контактна леща и очила, или вътреочни изкуствени лещи, интраоклуларни лещи. Предимствата на интраокуларните лещи е, че с тях се получава приблизително еднаква големина на образите, подобно на окото с естествена леща. Те биват три вида: преднокамерни лещи, заднокамерни лещи и ирис-клипс лещи. Окото с поставена изкуствена вътреочна леща се нарича артифакично, а състоянието- артифакия.

Травматично изместване на лещата може да настъпи при всички по-силни удари върху лимба при очна травма. Това води до разкъсване на Циновите връзки със сублуксация или луксация на лещата. Травматичното изместване на лещата често се съчетава с едновременна руптура на предната хиалоидна мембрана на стъкловидното тяло. Наличността на стъкловидно тяло в предната камера означава разкъсване на нишките на цилиарното тяло и най-често сублуксация на лещата. Трептене на ириса при движение на окото се среща, когато са разкъсани повече от половината на Циновите връзки. След травмата лещата може да се луксира в предната камера или стъкловидното ряло. В първия случай лещата запушва преднокамерния ъгъл и вътреочното налягане се повишава, като се появяват силни болки. Във втория случай лещата се открива най-често да лежи в очното дъно. При вторична глаукома, вследствие на луксация на лещата в предната камера, се прави незабавна операция за отстраняване на лещата. При попадане на лещата в стъкловидното тяло поведението е различно. Ако очната ябълка е спокойна и с корекция се получава добра зрителна острота, не се предприема оперативно лечение.

Лечението на други болести на лещата се осъществява главно с хирургични методи.

Катаракта и други увреждания на лещата при болести, класифицирани другаде

Към катаракта и други увреждания на лещата при болести, класифицирани другаде спада катаркта при диабет.

При младите диабетици се наблюдават двустранно, в началото субкапсулно разположени вакуоли, като бели точковидни мътнини, свързани с водни пукнатини. В по-нататъшното протичане се наблюдават характерни радиални мътнини с формата на снежинки. Намаляването на мътнините може да предизвика транзиторна хиперметропия, а увеличаването им- миопия. При възрастните диабетици в шестото десетилетие се наблюдава катаракта 5 пъти по-често, отколкото у недиабетици в същата възраст. При млади диабетици, при които е започнало вече образуването на старческото ядро, се прави разрези и отстраняване на ядрото. При възрастни диабетици лечението на катаракта се осъществява чрез интракапсулна екстракция, очила, контактни лещи или екстракапсулна екстракция с вътреочна леща.

Лечението на катаракта и други увреждания на лещата при болести, класифицирани другаде, се състои главно в лечение на основното заболяване, довело до пявата и.

Симптоми и признаци при болести на лещата:

• Промени в зрението
• Болка в окото
• Подуване в областта на очите
• Сърбежи в областта на очите