Окото е част от зрителната система на организма, която се състои от три части: периферна, проводна и централна. Към периферната се отнасят очната ябълка и придатъците й – клепач, слъзен апарат, конюнктива, орбита, двигателен апарат. Злокачествено новообразувание може да се развие на практика от всяка, тъкан участваща в изграждането на окото и неговите придатъци

Ретинобластома се среща предимно в детска възраст, най-вече между две и четири години, но може да възникне още  в първите месеци от живота. Честотата му е 1: 16 000 новородени.

Различни фактори водят до развитие на злокачествени новообразувания на окото и неговите придатъци. По важните от тях са: генетична предизпозиция, възпалителни заболявания на окото и неговите придатъци, радиация – рентгенови лъчи, слънчева радиация.

Злокачествените новообразувания на окото и неговите придатъци могат да бъдат първични и вторични. Последните са всъщност метастази от други органи.  В клепачите и  конюктивата най-честите злокачествени новобразования са от епителен и пигментен произход. От епителен са базоцелуларен и плоскоплетъчен карцином. Базоцелуларния карцином се локализира най-често в областта на долния клепач, рядко мерастазира. В по-напреднали стадии може да проникне в орбитата, околоносни кухини, нос.

Плоскоклетъчния карцином на клепачите кърви лесно при минимална травма и по-често метастазира в регионалните лимфни възли.

От пигментните тумори рядко може да се развие малигнен меланом. От злокачествените тумори на увеята най-чест е малигнения меланом на увеята. Той е и най-честия първичен  вътреочен тумор. Най-често се развива в хориоидеята след това в цилиарното тяло и накрая в ириса. Туморът е пигментиран и нараствайки може да предизвика отлепване на ретината, метастазира по кръвен път най-често в черния дроб. Клинично тези метастази могат да се открият години след откриване на първичната локализация на тумора в увеята. Злокачественото новообразование на ретината се нарича ретинобластом. Той води началото си от фоторецепторите на ретината.

Обикновено първия симптом, който се забелязва е бялата зеница – т.нар. амавротично котешко око. По-късно се разива кривогледство, сълзотечение, зачервяване на окото, екзофталм, разширени зеници.

За диагностика на злокачествените новообразования на окото и неговите придатъци се използват офталмоскопия, ехография, флуоресцентна ангиография, КАТ, ЯМР, рентгенография и лабораторни изследвания – следят се нивата на чернодробните ензими ASAT и АLAT, които могат да дадът информация за наличие на метастази в черния дроб.

Лечението на злокачествените новообразования на окото и неговите придатъци зависи от вида на злокачествения процес, от локализацията му и от тъканта от която се е развил. Терапията е комплексна – оперативно, лъчетерапия, химиотерапия, имонотерапиякриотерапия.

Прогнозата на злокачествените новообразования на окото и неговите придатъци зависи от локализацията, хистологичния вариант и стадия на процеса.

Злокачествени тумори на конюнктивата

Интраепителиалният карцином (carcinoma in situ) има розовобелезникав цвят, често е с налобена повърхност, като в отделните лобчета се откриват малки кръвоносни съдчета.

Плоскоклетъчният карцином е с налобена белезникава и кератинизирана повърхност. Наблюдават се форми и с по-гладка повърхност, месеста консистенция, а понякога и с разязвяване.

Мукоепидермоидният карцином се характеризира с бързо развитие и инвазивност. Той може бързо да засегне и склерата и орбитата и да даде регионални метастази. Към злокачествените пигментни тумори спада и малигненият меланом на конюнктивата. Най-честата локализация на този тумор е в областта на лимба. Той представлява кафеникаво образувание с отиващи към него кръвоносни съдове.

Малигненият лимфом принадлежи към групата на туморите на кръвотворната и лимфоидна тъкан. Туморът е с розово-червен цвят и месеста консистенция и се наблюдава рядко. Той може да бъде локална проява или да се съчетава със системно заболяване.

При всички злокачествени тумори на конюнктивата се осъществява оперативно или комбинирано лечение (ексцизия, криодеструкция, енуклеация, лъчелечение и имунотерапия).

Злокачествени тумори на ретината

Ретинобластомът представлява тумор на ретината, който се среща само в детска възраст (в първите 2-4 години). Честотата му е 1:20 000 новородени деца. Туморът може да се развива мултифокално, едновременно на няколко места в ретините и мозъка.

Ретинобластомът се унаследява неправилно, доминантно. Следващите деца на същата двойка родители могат също да развият ретинобластом.

Ретинобластомът води началото си от зърнестите слоеве на ретината. Най-напред се открива неравност с оформяне на туморни огнища които в последствие се сливат.

Най-често първият симптом , който се наблюдава при майката е бялата зеница (левкокория). Поради обстоятелството, че окото изгубва зрението си, то не може да фиксира и се отклонява. Развива се страбизъм (кривогледство).По-рядко се наблюдава буфталм (биволско око), сълзотечение, зачервяване на окото и екзофталм. Туморът има склоност към некроза, при което може да възникне възпалителна реакция, иридоциклит, ендофталмит и панофталмит.

Различават се 4 стадия в развитието на тумора:
- Първи стадий (интраретинен)- при офталмоскопия се открива жълто-белезникаво надигане с новообразувани съдове и жълтеникави некротични огнища;

- Втори стадий- туморната маса нараства и в нея настъпват некротични процеси и възпалителни явления;

- Трети стадий- туморът нараства назад по зрителния нерв;

- Четвърти стадий- туморът дава метастази по кръвен и лимфен път.

Диагнозата се изгражда на база на анамнезата, клиничната картина, диафаноскопията, ехографията, радиоизотопна диагностика, рентгенография и компютърна томография.

В началния стадий на заболяването лечението е  енуклеация на тумора (отстраняване на тумора). При данни за прорастване на тумора извън окото се прави постоперативна рентгенова терапия, която се комбинира с химиотерапевтици.

Ако туморът се рапространи и едновременно засегне и двете очи се прави енуклеация на окото, където процесът е по-напреднал, а в другото око се прилага лъчелечение чрез криотерапия или рентгенова терапия.

Прогнозата зависи от навременността на лечението.

Злокачествени тумори на орбитата

Туморите на орбитата са многообразни. Това се дължи на обстоятелството че орбитата е изградена от различни тъкани, от които могат да произлезат и различни по вид тумори. Най-общо, туморите на орбитата се разделят на доброкачествни и злокачествени.

Злокачествените тумори на орбитата имат бърз растеж и дават регионални и далечни метастзи. Наблюдват се фибросаркоми, липосркоми, хемангиосаркоми, хондросаркоми, рабдомиосаркоми, невробластоми и други.

Лечението е хирургично.

Вторични тумори.

 Това са тумори които най-често са метастази от други органи като: гръдната жлеза, белия дроб, черния дроб, простатната жлеза и други.

При метастатичните тумори на орбитата лечението е лъчелечение и прилагане на химиотерапевтични средства.

Злокачествени тумори на клепачите

От епителните злокачествени тумори на клепачите най-често се наблюдават:

Базоцелуларен карцином (carcinoma basocellulare). Най-честа локализация на базоцелуларният карцином е в областта на долния клепач и вътрешния клепачен ъгъл. Появяват се единични или няколко сливащи се плоски възли с восъковидни заоблени ръбове. След време повърхността им ерозира, появява се круста, която периодични отпада и накрая в центъра в цетъра се появява трайна по-дълбока язва. Базоцелуларният тумор се характеризира с тенденция да се разпрострира повече на ширина, отколко на дълбочина. Туморът рядко метастазира. При напреднали стадии има свойството да прониква в орбитата, околоносните кухини, носа и черепната кухина.

Плоскоклетъчен карцином (carcinoma squamocellulare). Този тумор напредва по-бързо и се разпространява както в ширина, така и в дълбочина. При минимална травма той кърви. Често дава метастази в регионалните лимфни възли или в далечни органи.

Лечението на туморите е оперативно. Прави се ексцизия или диатермоексцизия в здрава тъкан с или без блефаропластика. Ако са засегнати и регионалните лимфни възли тогава и те се отстраняват. Лечението може да се проведе и с лъчртерапия, но тогава се получават радиационен дерматит, конюнктивит, кератит или по-дълбоко увреждане на очната ябълка.

Аденокарцином на Мейбомиевите жлези (adenocarcinoma gl. Meibomii). Този тумор се наблюдава рядко. Консистенцията на тумора е по-твърда и след ексцизия обикновено се получават рецидиви. Туморът напредва много бързо.
Лечението е оперативно - изсичане в здрава тъкан с последваща блефаропластика. Понякога се прилага лъчетерапия или криодеструкция.

Малигнен меланом (melanoma malignum). Той може да възникне самостоятелно, на основата на преканцерозна меланоза или на предшествуващ невус. В преканцерозния стадий тъканта е радиочувствителна, докато самият малигнен меланом е лъчерезистентен. Обикновено туморът е тъмнокафяво пигментиран и васкулизиран. Често се засягат регионалните лимфни възли. Туморът дава далечни метастази. Състоянието е лечимо, когато меланомът е с малки размери и навреме се извърши оперативно отстраняване в здрава тъкан. Прилага се и имунотерапия и химиотерапия.