Какво представлява отлепването на ретината?

Отлепване на ретината се получава, когато тя се отдели от подлежащата съдова обвивка или нервният слой на ретината (изграден от фоторецептори и нервни клетки) се отдели от пигментния й слой. В тези случаи се нарушава храненето на ретината и снабдяването й с кислород, а това води до нейното неправилно функциониране.

 Засегнатият трябва да потърси незабавно лекарска помощ от специалист, ако забележи някои от характерните симптоми.

 Симптоми

В началото могат да се появят черни точици (т.нар. „мушички”), линии или по-големи странни фигури пред очите. Този симптом е най-забележим, когато се гледа към небето или към някакъв светъл цвят.

 „Летящите мушички” могат да са и резултат от промени в стъкловидното тяло, които в повечето случаи са безобидни.

 Важно е пациентът да следи дали тези черни точици се променят с времето. Ако това стане, е добре да се отиде на преглед, за да се установи дали има някаква сериозна причина за тези оплаквания.

 Други пациенти виждат като през перде или пелена. Възможно е големи сенки да смущават зрението им.

Причината за тези оплаквания са, че на мястото на отлепването ретината става невъзприемчива за светлината.

Друг важен симптом е появата на светкавици. Те могат да се появят при внезапно преместване на погледа. Пациентите ги забелязват предимно вечерно време, когато е тъмно.

Светкавиците възникват поради отлепване на стъкловидното тяло, което впоследствие може да доведе до отлепване на самата ретина.

Някои пациенти съобщават и за пелена от точици, подобни на сажди. Кой от всичките симптоми ще се появи пръв зависи от мястото, на което става отлепването на ретината. 

Ако отлепването е в долната част на ретината, може да се възприеме идваща от долната част на зрителното поле сянка. 

Съответно, ако отлепването е от горната част или от някоя от страните на ретината, тази тъмна сянка или пелена засяга съответната част на полето.

Ако отлепването засегне макулата, се нарушава централното виждане и зрителната острота намалява, а правите линии се виждат изкривени. 

Болката не е характерна за това състояние.

Лечение

Отивайки на специалист би могло да се хване отлепването в стадий, в който дефектът не е голям. За максимално подробни и точни изследвания се разширяват зениците, за да може да се огледат хубаво ретините и на двете очи.

Докато трае действието на капките, с които зениците са разширени, пациентът не е способен да шофира.

Лечението на заболяването не може да се извърши с медикаменти. Ако се установи, че в ретината има дупка, първата интервенция, която се предприема е третиране с лазер. 

Лазерният лъч предотвратява отлепването на ретиналните слоеве, вследствие на тази дупка, като слепва ретиналните слоеве по ръбовете на ретиналния дефект и така стопира нахлуването на течност между тях.

Ако този метод не помага, се преминава към хирургична интервенция. Тя зависи от стадия, на който е ретиналното отлепване, както и от причините за него. Един от вариантите е еписклералната пломба. Това е интервенция, чрез която еписклерално (над склерата) се пришива специален силиконов материал над ретиналната дупка, който предизвиква вгъване на склерата към ретината и по този начин се предотвратява ретиналното отлепване, а течността, натрупана между слоевете се източва.

Когато се касае за тракционно отлепване на ретината, се извършва витректомия. При нея се премахва стъкловидното тяло (гелообразната течност, изпълваща окото) и очната ябълка се изпълва с газ или силиконово олио, целта на които е да притискат ретиналните слоеве един към друг.

Резултатът от различните видове лечение зависи от много фактори: каква част от ретината е засегната, големината на дефекта, стадият, в който е открито отлепването и др.